За книгата: 1996 г. / "... Несходството, при това важно, се разкрива след московската чума Бунтът и засилен след общоруското въстание на Пугачов За Каржавин пътят започна от точката, обозначена като „ние“. Ние сме тези, които осъзнават необходимостта от решително преустройство на земното, общото, националното. За Баженов пътят започва от точката, обозначена с „Аз“. Аз съм всеки, който осъзнава необходимостта от преустройство на собствената си душа. В „ние“ на Кържавин имаше място за „аз“, но то беше второстепенно, подчинено. В „аз” на Баженов имаше място за „ние”, но не и основно. Каржавин не напусна света на този свят; Баженов не се свени от отвъдното. Смеейки се на масонския мистицизъм, Каржавин симпатизира на етиката. Намирайки „висшето съзерцание“ в масонството, Баженов не предпочиташе ритуалните сложности, но имаше и един безспорен предмет, предмет на пълно съгласие – просветлението. …»